Факти

„Към днешна дата, най-използваният и доказано най-ефективен и комфортен метод за отопление е чрез подова тръбна инсталация или така нареченото „подово отопление“. Популярността му стремглаво се повишава през последните години и вече се имплементира в 99% от новостроящите се сгради. Утвърдил се е като стандарт и се залага още на етапа на проектиране. С напредването на технологиите вече са налице много системи, които могат да бъдат интегрирани и в по-старите сгради, и в такива с лимитирани височини на помещенията и изградени монолитни подове. В много случаи и по различни причини се изграждат стенни и таванни инсталации.“

Предимства и недостатъци

• Висока енергийна ефективност

• Изключителна икономичност

• Естетика, уют и комфорт

Освен предимствата, системата има и слабо място, което не трябва да бъде пренебрегвано и е необходимо да се взимат превантивни мерки за безпроблемното и 100% ефективно функциониране на инсталацията, а именно замърсяване на вътрешността на тръбната система.

Причини за замърсяването

При използването на една и съща вода, циркулираща в затворен кръг, съдържащ различни метални елементи като колекторни възли, спирателни кранове, три-пътни винтили, буферни съдове, различни тръбни съединения, крайни тапи, циркулационни помпи, обезвъздушители и др., с времето корозират и образуват люспи и влакна от ръжда.

След като се отделят от даден елемент, ръждивите частици започват да се движат заедно с водата по протежението на тръбите, удряйки се многократно в стените им и най-вече в извивките, образувайки финни драскотини. Тези драскотини нарушават цялостта на тръбата и образуват микро-канали, в които се отлагат различни видове седименти.

Паралелно с това, по протежението на тръбите, се образува тънък филм/плака, който с времето задържа частици, довеждайки до наслояването на пласт.

Видове замърсители

• Микроорганизми – Водата съдържа множество микроорганизми и при определени условия се образува биологична слуз по стената на тръбата. Тук е мястото да споменем и един от най-големите проблеми, който би могъл да възникне, а именно образуването на една от най-опасните за човека бактерии – „Легионела“.
  • Развитие – бактерията „Legionella“се образува и развива във водни системи с температура между 20 и 45°С, където водата може да остане неподвижна за продължителни периоди от време, особено през летния период, когато отоплението не се използва. Такива места включват тръбни инсталации, водонагреватели, климатични системи, термални източници, резервоари за вода и циркулационни системи. Тя представлява огромен риск за здравето на човек, ако се инхалира чрез водната пара.
  • Изследване – след направено лабораторно изпитване в лицензирана лаборатория се установи, че в инсталация работила 4 сезона на отопление и 2 сезона на охлаждане има съдържание на „Легионела / Legionella spp.“ >3,000,000 CFU/L (Colony-Forming Unit/Liter), при допустими стойности по *„БДС EN ISO 11731:2017“ от 1000 CFU/L, което представлява повече от 3000 пъти над нормата.

** Цитираните допуски са съгласно Наредба №9/16.03.2001 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 30 от 28.03.2001 г. (с изм. и доп. ДВ бр. 43 от 16.05.2023 г.).

Възможни проблеми:

– Инхалиране на водни пари, разпръсквани в техническите помещения и колекторните възли, където се намират обезвъздушителите на системите.

– Инхалиране на водни пари в крайните точки на изтичане на топла вода (бани, кухни, мокри помещения и др.) при евентуален пробив на подгряващата серпентина, идваща от отоплителната система, в бойлера за битова гореща вода.

• Външни влияния – Инсталацията не е напълно запечатана, и водата в нея постоянно се изпарява. Ръчно или автоматично системата трябва да се допълва, за да се поддържа достатъчно ниво на водата, и тогава биологична слуз, замърсявания, ръжда и други твърди частици от външния тръбопровод също могат да попаднат в подовата инсталация.

• Водни съдържания – Водата сама по себе си съдържа:
  • Котлен камък (Калциев карбонат), Калции, Хлор и други елементи, които се отлагат по стените на тръбите.
  • Калциеви и Магнезиеви йони, които при затопляне образуват Калциев и Магнезиев карбонати. Те са силно лепливи и лесно се прикрепят към вътрешната стена на тръбата.
• Вътрешни системни отломки, генерирани от химични реакции – в някои случаи подовата инсталация преминава през лири, било то в бани или на места, където няма възможност за полагане на тръби в пода. За да се избегне образуването на ръжда, се използват алуминиеви лири, в които, чрез контакт на елементите, описани по-долу, се получават различни химични реакции и съответно се генерират твърди частици (кристали):
  • Калций и Магнезий: Допира на алуминий с калций и магнезий във водна среда и при наличие на въздух образува оксидни слоеве върху повърхността на алуминия.
  • Хлор: Допира на алуминий с хлор води до химическа реакция, особено във водна среда, която образува алуминиев хлорид.

И в двата случая могат да се образуват наноси, които да се отложат в тръбите.

• Вътрешно системни отломки, генерирани при производствен и инсталационен процес:
  • При изработването на различни видове компоненти от цялостната система е възможно присъствието на стружки, заваръчна шлака и други финни метални частици.
  • По време на изграждането в инсталацията могат да попаднат частици от метал, гума, изолация, цимент, пясък, камъчета, тефлон, калчища и др.  

При движението си, горе описаните частици могат да доведат до нежелани последици, като засядане на клапани, нарушаване на целостта на тръбите, запушване и други.

Визкозитет на циркулиращата вода

Вискозитетът на водата се повишава при определена температура и наличието на разтворени вещества, описани по-горе. Увеличаването на вискозитета на водата означава, че тя става по-гъста и съответно по-трудно движеща се. Това, от своя страна, довежда до натоварване на работните режими на циркулационните помпи и ускорява процеса на тяхно износване.

Резултат от замърсяването на водата

С течение на времето постепенно се наслагват и отлагат съвкупност от елементи и частици по стените и дъното на тръбите, нарушава се целостта им, и компонентите, изграждащи инсталацията се износват. В резултат на това могат да възникнат следните нежелани последствия:

  – Намаляване на топлоотдаването.

  – Загуба на енергийна ефективност.

  – Запушване на части от тръбната площ или други компоненти.

  – Неработоспособност на помпени възли.  

  – Абсолютна неработоспособност на даден кръг от системата.

• Повишаване на разходите за затопляне с 20% до 40%.

• Непредвидени разходи за ремонт и подмяна на оборудване.

Превантивни действия

С цел спестяване на непредвидени разходи за ремонт и подмяна на различно оборудване, постигане на максимална енергийна ефективност и съхранение на системата за дълъг период от време, е необходимо този вид инсталации да бъдат почиствани, дезинфекцирани и консервирани през определен период от време. Това зависи от обема на системата, който в повечето случаи представлява хиляди метри хоризонтален тръбопровод, циментиран в пода.

Решение

Предлагаме машинно почистване на тръбни инсталации за отопление и питейна вода, което се извършва със специализирана машина от производителя „Rothenberger”. Използваме висококачествени химикали, произведени специално за тръбни сплави, с цел запазване на тяхната цялост (без разяждане или изтъняване на слоевете на тръбата). Процесът максимално ефикасно разтваря седиментите, полира и създава защитен слой.

Видове почистване, консервация и дезинфекция

• Механично почистване – машината смесва вода и въздух в два режима с различна концентрация на въздуха, създавайки вибрации с различна честота. Тези вибрации разбиват отложенията и ги отделят от стената на тръбата, след което потокът ги изнася и изхвърля от тръбопровода.

• Химично почистване – след като механичното почистване приключи, в тръбите се инжектира препарат, който разлага остатъчната плака.

• Промивка – тръбите се промиват с чиста вода до пълното изнасяне на почистващия препарат и получаването на чиста вода на изхода.

• Консервация – накрая в тръбите се инжектира консервиращ препарат, който намалява образуването на натрупвания и бактерии.

• Дезинфекция – прилага се химическо третиране на тръбите с дезинфекциращ препарат в случай на заразяване с Легионела (прилага се само при тръбни инсталации за питейна вода).

Период на профилактика на радиални тръбни инсталации

• Веднъж годишно – препоръчително за обекти с повече от 10 линии и задължително за обекти с по-малко от 10 линии.

• Веднъж на 2 год. – допустимо за обекти с повече от 10 линии.

• Веднъж на 3 год. – рисково и икономическо не оправдано (ниска ефективност с по-високи разходи за подгряване и предпоставка за развъждане на колонии от “Легионела“ и други бактерии).